Пред буря

Не знам за теб, но аз не съм добра
и не примигвам куклено вината си
за скучната любов и за дъжда,
молитвено излял се пред вратата ти.
Не компенсирам болка, щом се разлютя
и не складирам стари обещания.
Когато се подпаля, аз горя
с последната си кожа на удавник.
И вярвам в днес и във сега,
защото утре може да не дойде.
След тебе много дълго ще мълча.

Но днес със всички бури ще говоря.

Не си добре дошла

Пак при мен, любов, дойде...
Бледа ми се виждаш, поседни си.
Нещо да желаеш? Каркаде?
Точно като теб е леко кисело.

Искаш прошка? Нямам време хич.
Хайде, разкажи ми и си тръгвай.
Не, че всъщност ще ме впечатлиш.
Лесно ми е да застана гърбом.

Болка ли усещаш ? Ами! Не.
Тази дума в твоят свят е чужда.
Жалваш ми се? Знам те наизуст!
Винаги говориш, но ненужно.

Да, Любов, не си добре дошла.
Нищо, че те приютих за малко.
Мога само тази добрина,
нямам нищо повече за жалост.

Е, това е, мисля, че разбра.
Знаеш как е, всичко преболява...
Хайде, тръгвай! Няма път назад.
Силна съм. И винаги успявам!

Без право на връщане

Аз знам, че мястото ми не е тук
в нежните ти, топли длани,
но въпреки, живея те напук,
за ласките ти толкова съм гладна...

Не е алчност, просто е копнеж,
озъбен като вперен вълчи поглед.
Желая те все по и по-горещо,
разперила криле за бавен полет.

Дали да се оголя до настръхване?
Какво ли губя, като нямам нищо...
Скочих вече, нямам път за връщане.
Искам те сега, това е всичко.

Бални вълениня

Прохладна нощ.Блищи луната.Приказка.
Със принцове и амсалаци, жинуря.
Са готвят сички.Дижея пуска музика,
тамааан да са надигна и йдин ма спря.
- Мумент мадам, изчакайти секунда,
ви мола сериозно и с екстаз,
седнети пак, чи стола ви да мръдна,
си мисла с мен да врътнити идин джаз.
И аз, учтиво тъкмо да уткажа,
чи хич ма няма у краката, съм левак,
кат ма путътри, гъг ни мойх да кажа,
и ей ма тук на дансинга, курназ.

Върти ма ся, на ляву, чи на дяно,
през кръста, нежну със ръка ма фаща.
На мен в глава ми става тясно,
идин саклет тъй зе да ма убфаща.
Пък яз мълчаф си.Няма свършек ейййй.
Тамааан утихни - почват други ноти,
сукманя пойчи зи да ми тисней
и стегна ма кратунта.Забуботих:

- Чуй сига, низнам ти как я мислиш,
ма давай по набържи с тия чупки,
закот, в бела гуляма сам са тикна,
да знаш, ей ся главата щи напукам.
Да беши скромну саму ма подминал...
Ма караш тука, тъй да са люлея...
Ей ся ща пудредя, чи дугудина,
кат сетиш са за мен да ти призлее!

Без дъх устанах.Прай са, чи ма слуша.
И пак върти и сучи как`т си знай,
Ут толкуз танци дойди ми ду гуша!
Пък колку срам убрах ей тъй пукрай...

Хищно

Знам, че трудно се диша, амор,
сред толкова празни и ниски.
Аз съм тук и съм с тебе, амор,
всичко давам, само поискай.

Разпалвам те с устни, амор,
имаш нужда от моите ласки,
заключвам те в твоя затвор,
и със нокти по тебе задрасквам.

Пожелах те внезапно, амор,
както ти всяка нощ ме копнееш,
в огнен танц те завъртам, амор,
да танцувам по жар аз умея.

И след хиляди нощи, амор,
ме поискай на калното време.
Ще те сграбча горещо, сеньор.
Хищник див във мен тихо дреме.

Не вярвам

Не вярвам в задгранични устни,
но пустото сърце говори друго,
най-безгрижно в мене те допусна,
очаквайки господско чудо...

И днес цветята никак не ухаят,
не пърхат пеперудки над главата,
а само във очите ми пролайва,
изстрадалия вик на самотата.

Не вярвам в задгранични устни,
но вярвам в себе си, макар и трудно.
Когато във сърцето си те пусна,
едва ли ще успееш да си тръгнеш.

В очите ми бушуват страсти...

В очите ми бушуват люти страсти.
По устните приплъзва се греха.
Със мене да играеш е опасно,
от мене да си тръгнеш - няма как.

Ти нямаш път.Посоките са грешни.
Въртиш се в моя адски кръг.
И прав си, да, това е нечовешко,
тръгваш, но краката те въртят.

И стигаш точно тук, до мойте устни,
които дълго, гръмогласно кле.
И молиш настойчиво да те пусна,
защото те очакват ветровете...

В очите ми бушуват люти страсти.
Нали разбра, че аз съм ти съдба?
Не се страхувай.Всичко е прекрасно.
И нека бъдем Аз и Ти.Сега!